На село, баба и дядо (писан на възраст 15г.)

I.

В ранната сутрин на 19-ти април 1956-та година в малкото градче Росуел, щатa Ню Мексико пристигна пътническият влак от Кловис, в същия щат. Влакът беше пълен но от него слязоха само петима пътници. Това бяха двама едри мъже на около 30-годишна възраст, една стара дама и млад мъж, който водеше русокосо момиченце за ръка.

Влакът потегли, като остави след себе си огромна пушилка. Слезлите пътници се запридвижваха към току-що пристигналия автобус, който трябваше да ги откара към центъра на града. Пътят към градчето беше каменист и неравен, така че автобусът непрекъснато се друсаше.

Росуел беше малко, но красиво градче. Жителите му, хиляди преди години, сега бяха около двеста. Причината беше в това, че Росуел от ден на ден все повече западаше – магазините затваряха, нямаше работа и затова хората бързаха да се преместят в друг град. Повечето от тях отиваха в Кловис, най-близкия град до Росуел, където можеха да си намерят работа. Останаха само най-възрастните жители, които не можеха да се разделят с града, в който са прекарали най-хубавите си години. Повечето от тях ходеха по един път в месеца в Кловис, където си набавяха необходимите суровини.

Автобусът пропътува около два километра и спря в центъра на града. Центърът представляваше огромен площад с много магазини, от които работеха само два. Пътниците слязоха и мъжете, заедно с възрастната дама се запътиха към гробищата, а мъжът с момичето – към южната част на града. Той беше черноок и кестеняв, дребен на ръст, а тя – русокоса и синеока, облечена в стара дантелена рокличка. Личеше си, че са бедни. Те двамата изобщо не си приличаха, въпреки че бяха баща и дъщеря. Живееха в Кловис с майката на детето, а родителите на бащата, Фред Линч, бяха в Росуел.

II.

Всяка ваканция Фред Линч водеше дъщеря си Кати при баба й и дядо й. Къщата на възрастните Линч беше разположена на едно възвишение в покрайнините на града.

Семейство Шели и Джордж Линч живееха от 15 години в Росуел. Къщата им беше една от най-хубавите в града – двуетажна, измазана с вар и с добре заоблена арка на верандата на първия етаж. Затова малката Кати Линч много обичаше да ходи там. Дворът също беше чудесен – много голям и с прокаран канал през който минаваше малката Росуелска рекичка. Голямата гордост на стопаните беше грамадният бял кладенец, издълбан преди 5 години. В дворът имаше и друг кладенец, но той беше покрит с каменен капак и отдавна не се използваше от стопаните. Старите Линч обичаха животните. В миналото имаха кон, три овце, коза и крава но още от години бяха изоставили животновъдството поради липса  на средства и сили. Сега имаха малко кученце на името Тери (всички кучета на семейство Линч през годините се казваха Тери), с което Кати Линч обичаше да си играе.

Семейство Линч не бяха предупредени за идването на Фред и Кати и за тях това щеше да бъде приятна изненада. Фред обикновено съобщаваше на родителите си за идването си, но напоследък престана да им се обажда, защото когато Джордж и Шели Линч разберяха за идването на сина си, те се разшетваха  из голямата къща и това доста ги уморяваше. А Фред искаше да пести силите на родителите си, защото и двамата бяха вече много възрастни.

III.

За да се стигне до къщата на семейство Линч трябва да се върви около половин час от центъра на града. Пътят до нея беше кален и мръсен. Затова у семейство Линч много радко идваха гости. Но причината не беше само в пътя. Хората от града не обичаха много старите Линч, защото притежаваха най-много ниви и ливади в града, които всъщност не облагородяваха.

Фред и Кати стигнаха до къщата малко преди обяд. Вратата на двора беше заключена и затова те седнаха на малката дървена пейка, построена на това място преди години. След около двадесет минути на пътя откъм нивите се появиха мъж и жена. Мъжът беше на около седемдесет години, як и червендалест, със старо протрито сако и високи гумени ботуши. Жената беше по-млада от него, ниска и закръглена, облечена в широки дрехи, които явно не бяха правени за нея. Тези хора бяха Джордж и Шели Линч.

Като видяха задремалите на пейката Фред и Кати, те ускориха крачка и макар и да бяха доста далече от къщата, бързо се озоваха пред нея.

Фред и Кати чуха стъпките им и се събудиха. Възрастните Линч много се зарадваха на това неочаквано посещение,  и бързо приканиха гостите си вътре.

Фред каза на родителите си, че ще остави дъщеря си при тях за цялата лятна ваканция, а че той ще се върне в Кловис още същия ден. Късно следобяд Фред се измъкна от къщата тихомълком, за да не разстройва дъщеря си и замина за Кловис, където работата се беше насъбрала.

IV.

В ранната сутрин на 20-ти април, 1956-та година Кати Линч беше вече станала и си играеше в двора. И тази година, както обикновено, дядо и я предупреди да не ходи при стария кладенец, заради едно старо предание – че в него има духове на починали граждани от района. Джордж Линч не беше суеверен, но счете за необходимо да каже на внучката си. Кати много слушаше баба си и дядо си и правеше винаги това, което й кажат. Но колкото повече растеше, толкова повече се засилваше желанието и да отиде при стария кладенец.

И ето че й дойде наум мисъл, която по-късно щеше да има големи последици – да иде при кладенеца. Той беше в най-отдалечения край на двора. Преди много години къщата беше близо до него, но откакто от кладенеца започнаха да се чуват странни шумове, Джордж и вече починалият му баща, който беше много суеверен построиха нова къща в другия край на двора. Старата къща разрушиха. Прадядото на Кати – Самуел, беше решил да зазида стария кладенец и да построи нов. Но скоро след като беше купил цимент той почина. Синът му Джордж реши да не зазидва стария кладенец и да използва цимента за построяване на новия.

Последното желание на Самуел беше да се предпазят следващите поколения Линч от т. нар. проклятие на стария кладенец. И затова Джордж макар и изобщо да не вярваше че кладенецът може да навреди на някого, предупреждаваше Кати винаги когато идваше в Росуел, именно да не припарва там.

Преди години цялото градче се страхуваше от звуците, произлизащи от кладенеца. Сега тези звуци не се чуваха и никой вече не си спомняше за тях, освен Лариса и Дейл Хогън, съседите на семейство Линч. Те и двамата бяха много суеверни и за да не виждат кладенеца от оградата, разделяща двора им от този на Линчови, бяха я наставили с големи речни камъни двуктратно.

V.

Вече няколко седмици Кати играеше в двора с тайното желание да разгледа стария кладенец. Тя вече няколко пъти нарочно търкулваше топката си в негова посока, но всеки път когато отиваше да я прибере се срещаше със строгия поглед на дядо си, който беше забелязал нездравословния й интерес към кладенеца. Джордж бдеше над нея всяка една минута. Не искаше отново да и напомня че кладенецът се намира в забранената за нея зона, за да не подхранва вече голямото й любопитство.

Тези дни Кати, за да бъде сгащена от дядо си и за да го заблуди, престана да се опитва да ходи до кладенеца, но желанието й да го направи не се беше изчерпало. Дядо й, който иначе беше умен човек и не можеше да бъде лесно заблуден, този път се подлъга и помисли, че Кати вече няма да иска да си играе в близост до кладенеца. А тя само това и чакаше…

Един слънчев ден дядо й беше отишъл до Кловис за да напазарува, а баба й си почиваше в къщата. Кати се изниза тихо от дома и закрачи уверено към ъгъла, в който се намираше кладенеца. Следваше я Тери, малкото семейно кученце от неустановен произход. Кати вървеше бързо и за по-малко от минута се озова пред кладенеца. Той бе обрасъл с високи бурени и кантарион. Желязната облицовка на капака бе ръждясала. Кати застана на няколко крачки от него и го огледа любопитно. Малко я беше страх да се приближи още, но същото не можеше да се каже и за Тери. Той беше вече върху капака на кладенеца и го душкаше развълнувано.

Кати пристъпи колебливо напред, разбута треволяка и стъпи върху капака. Опита се да го измести но не успя. Капакът беше тежък и бе невъзможно едно седем-годишно дете като Кати да го повдигне. Тя се затича към двора, където дядо й държеше работните си инструменти и грабна едно гребло за сено. После се върна до кладенеца и ръгна капака с греблото. Той се отмести леко, откривайки една едва забележима дупка. Кати клекна и провря окото си през нея. Изведнъж капакът шумно се размърда и се отвори с огромен трясък, Кати се подхлъзна и се смъкна плавно в голямата му черна бездна.

VI.

Рано сутрината слънцето беше вече над хоризонта и огряваше земята с меките си лъчи. В двора на семейство Линч имаше голяма суматоха. Разтревожени хора обикаляха стария кладенец и го оглеждаха внимателно. Кати беше изчезнала. Джордж беше сигурен, че е паднала в кладенеца, но теорията му бързо беше отхвърлена от новопристигналите чифт полицаи от Кловис. Тези двамата бързо успяха да установят че, първо: Кати никога не би могла сама да отмести капака и второ: че на дъното на кладенеца няма абсолютно нищо освен тиня и слънчеви проблясъци.

Горката мисис Линч беше много разстроена и не спираше да плаче. Любопитните съседи семейство Хогън бяха видяли, че кладенецът е отворен и много се убезпокоиха да не би духовете да излязат от него и да завладеят града, започвайки с най-близката къща – тяхната. По-възрастният полицай от двамата – подполковник Брандън беше нагазил в тинята на дъното кладенеца, вързан с едно дебело въже и оглеждаше внимателно с фенерче стените му. По-младият – лейтенант Нийлс кръжеше усърдно с тетрадка в ръка.

Старият кладенец беше дълбок, с малко останала вода в него и обраскл с мъх стени. Малко по-надолу, към дъното Брандън забеляза тъмно петно. Докосна го и установи че това което остана по пръстите му зловещо наподобява по мириз и цвят на прясна кръв. Точно когато Брандън реши да съобщи за находката си на събралите се отгоре семейство Линч и младият Нийлс, въжето с което беше вързан злокобно се скъса и подполковник Брандън се сля с дъното.

Никой не видя Кати или подполковник Брандън повече. Капакът на кладенеца този път бе наистина зазидан до веки веков. Семейство Хогън се преместиха в Кловис на следващата седмица.